Виктория Колева 

Животът ми започна в Трявна – градът на занаятите. Занаят не научих, но от малка заживях във вълшебните приказки на баба ми за самодиви и змейове, за моми и момци, за чудеса и добро… И така и до днес си живея в приказка. Отказвам да оцветявам света в сиво, черно и бяло. Използвам всички цветове – ярки и меки, студени и топли, тихи и успокояващи. Рисувам с музика, живея с чувства. Целият ми живот е низ от приказни истории и чудеса. Аз така съм решила да бъде. В моята реалност любовта е идеал, а магиите съществуват. В моя живот след болката и изпитанията винаги идва щастливият край. Това съм аз – мечтателка, която не се страхува да излезе и да извика в лицето на тълпата: „Хееей, жива съъъм!“ Да, жива съм, мечтая и летя. Подарявам крила и на вас. Последвайте ме!

Горан Стефанов 

Когато музиката издигне онзи невидим стълб, свързващ небето и земята, застанал пред горящия огън, чувам гласа на светците… Животът ми започна в Ямбол. Окъпах се във водите на река Тунджа, за да попия от дивата природа на Стара планина. Още малък пребродих Жеравненските гори, където и израснах. Половината ми кръв е от там. Тогава търсех дома на прадядо ми. Казваха, че бил змей и в далечни времена живеел в Балкана. Помня вечерите под чардака на бабината къща. Аз, винаги загледан в небосвода, скитах между звездите. Когато повяваше вятър, захласнат слушах как разказва предания за вехти хайдути и незнайни юнаци. Този полъх по-късно ме отнесе в Сакар, за да усетя силата на Вярата, а след това в Странджа, за да повярвам в Силата. А, да, говорех за гласа на светците… Ще ви разкажа. Само слушайте.

Дует СъТворение

 

Преди време бяхме в Странджа. Онази магична и тайнствена планина, за която се разказват толкова легенди. Улавяхме последните летни слънчеви лъчи в гората. Наоколо ухаеше на дъб, а птиците изпълняваха своите нежни и игриви мелодии. Помня, че както стояхме и си говорехме за нещо, Горо ме целуна по челото и ми каза, че се е уморил да твори и вече мечтае да сътворява. 

Учудена го попитах каква е разликата и той отговори:

- Вики, знаеш ли как в Библията е описано, че Бог сътворил света? Той не е бил сам. Били са трима – Бог Отец, Бог Син и Светия дух… Обърни внимание на представката „съ-“. Тя не е случайна. СЪавтор, СЪтворение, СЪтворим… Човек като образ Божи и подобие сам не може да сътворява, мила, а само да твори. За сътворение са нужни повече. Нужни сме аз и ти. Аз досега бях сам. Сега имам теб. Вече сме двама, можем да сътворяваме. Знаеш ли, Бог ни е дал любовта, за да можем да имаме криле, с които да достигнем небесата. И все си мисля за апостол Павел, който си признава: „Щом любов нямам, нищо не съм“. Дал ни е Бог земята, за да я пазим, Слънцето, за да ни свети, Луната и звездите, изгрева и залеза, както и всички онези хора около нас, за да ни вдъхновяват… И времето… Ех, времето… Това уж безбрежие, в което можем да творим. Но творение без любовта е самота. Трябват двама. Аз и ти в любовта, за да сътворим онова за което сме пратени. Трябва и Третият – всички онези хора, които ще ни докоснат и които ще докоснем със своето съ-творене, за да бъде светът по-добър, по-красив и божествен… Такъв, какъвто Е.

Дует СъТворение имат следните участия:

24 юли от 21,00 ч. - Музикален спектакъл;

27 юли от 9,30 ч. - Семинар;
29 юли от 10,30 ч. - Интерпретация на древен тракийски ритуал на Бегликташ

Последвайте в Интернет

  • Yelp - White Circle
  • Facebook Social Icon
  • YouTube Социальные Иконка